Кои категории информация подлежат на класификация като служебна тайна?
Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със специалните закони, които регулират сферата на дейност на организационната единица. На основание на специалните закони и в предвидените от тях рамки ръководителят на организационната единица обявява със заповед списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна за организационната единица. Обхватът на списъка може да е по-тесен от предвидения в специалните закони.

Кои са правните субекти, които могат да създават информация, представляваща служебна тайна?
Служебна тайна могат да създават държавните органи и органите на местното самоуправление (чл. 26, ал. 1 ЗЗКИ).
Според чл. 21, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ служебна тайна могат да създават и търговски дружества с повече от 51 на сто държавно участие. За тези дружества списъкът на категориите информация, представляваща служебна тайна, се обявява от съответния ръководител на държавен орган, управляващ правата на собственост на държавата в организационните единици.

Какво е съотношението между служебната тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация и служебната информация по Закона за защита на личните данни?
Служебната тайна е вид класифицирана информация и е свързана със защитата на интересите на държавата извън защитаваните с класифицирането на информацията като държавна тайна. Служебната тайна може да защитава и други “правнозащитени интереси”, като изискването на чл. 26, ал. 2 ЗЗКИ е информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, да е определена със закон.
Обстоятелството, че личните данни, обработвани от държавните органи, се обявяват за служебна информация (чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни), а не за служебна тайна, е указание, че личните данни не представляват класифицирана информация. Служебната информация по смисъла на Закона за защита на личните данни не е класифицирана информация, но достъпът до нея е органичен с цел да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.