Спирането на наказателното производство от прокурора е правно регламентирана дейност, с която временно се преустановява извършването на процесуално-следствени действия, както и на процедурата по воденето на делото въобще, поради възникнали пречки за разкриване на обективната истина. То има временен характер. Целта е постигане на процесуална икономия и насочване на усилията към отстраняване на възникналите пречки.

I. Основания за спиране

Съобразно реда на чл. 244 НПК прокурорът спира наказателното производство на едно от шестте основания, посочени в чл. 244, ал. 1, т. 1-3 НПК:

1. Когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството.

Касае се за разстройство на здравето, което:

- може да бъде както физическо, така и психическо;

- има временен характер;

- е настъпило след извършване на престъплението;

- необходимо е още то да се явява пречка за провеждането на наказателното производството.

Преценката на прокурора за наличието или липсата на заболяване, основание за спиране на образуваното производство трябва да се базира върху лекарско експертно заключение, постановено по назначена от него съдебно-медицинска или съдебно-психиатрична експертиза - чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК.

2. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК прокурорът спира наказателното производство, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия (задочно производство по смисъла на чл. 269, ал. 3 НПК - когато той не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; се намира извън пределите на Република България, когато местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си) би попречило да се разкрие обективната истина.

3. Наказателното производство се спира и когато събраните доказателства сочат, че извършител е лице, ползващо се с имунитет (в случаите на чл. 220, ал. 2 НПК), поради което не може да бъде съставено постановление за привличане в качеството му на обвиняем, а ако е съставено същото се отменя до отпадане на имунитета (чл. 22, ал. 2 НПК). Събраните доказателства до момента на спиране на производството запазват своята валидност, а наказателното преследване се възобновява след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това.

4. Когато не са налице условията за разделяне при престъпления, извършени в съучастие, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина - чл. 26 НПК. Преценката принадлежи на прокурора, като тя следва да е базирана на събрания до този момент доказателствен материал.

5. Когато производството е образувано срещу неизвестен извършител, който въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия, не е бил разкрит в законово определения срок на разследването (чл. 234 НПК) - чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК. Това е и най-често прилаганото в практиката основание за спиране на наказателното производство. Хипотезата намира приложение и в случаите, когато е било повдигнато обвинение спрямо определено лице, но впоследствие е установено, че същото не е извършител на деянието. В този случай прокурорът прекратява производството спрямо него и на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК го спира.

6. По силата на чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК прокурорът спира досъдебното производство при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.

Изисква се отсъствието на свидетеля да бъде доказано от съответните органи на МВР или граничните власти.

Разпитът на свидетеля е наложителен в случаите, когато без него определени обстоятелства не могат да бъдат изяснени.

Органът на досъдебното производство предлага, а прокурорът определя и срока за спиране на производството, който съобразно разпоредбата на чл. 244, ал. 7 НПК не може да бъде по-голям от 1 година.

II. Действия на прокурора

При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници с указанието, че то подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването. Разследващият орган съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали. Тези задължения на разследващия орган не освобождават прокурора от това да изисква периодично информация за хода на издирването по спряното дело.

III. Съдебен контрол върху спирането - чл. 244, ал. 5-6 НПК

Постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва от:

- обвиняемия; и

- пострадалия, респ. неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно - чл. 244, ал. 5 НПК. Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от постановяването на определението.

Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на определението на първоинстанционния съд.

Със спирането временно се преустановява извършването на процесуално-следствени действия, като осъществените до този момент запазват своята валидност. Спряното наказателно производство се възобновява съобразно предвидения законов ред, когато:

- отпадне основанието за спиране;

- трябва да се извършат допълнителни следствени действия.

Възобновяването се извършва от прокурора с мотивирано постановление - чл. 245, ал. 2 НПК. При възобновяването на спряно наказателно производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234 НПК (сроковете за извършване на разследването). Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.