Забраната за напускане пределите на страната е мярка на процесуална принуда, която се налага по отношение на обвиняем или подсъдим, с цел гарантиране на участието му в наказателното производство, респективно пресичане на опасността да се укрие от наказателно преследване.

Съгласно чл. 68, ал. 1 НПК в досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. Тази мярка се прилага по отношение на обвиняеми с мярка за неотклонение подписка или гаранция. За обвиняеми, поставени под домашен арест или задържани под стража, забраната е ненужна, тъй като домашният арест и задържането под стража са такива мерки за неотклонение, които сами по себе си ограничават правото на свободно придвижване.

Забраната по чл. 68 НПК може да се наложи не за всяко престъпление, а само тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Основанието за налагането й е регламентирано в чл. 68, ал. 5 НПК като опасност обвиняемият да се укрие извън страната. Налагането на тази забрана никога не е задължително. Тази мярка се взема с постановление. За наложената забрана прокурорът съобщава на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). Постановяването й предполага наличие на вече привлечен обвиняем.

При наличие на наложена мярка обвиняемият, ако иска да напусне страната, отправя писмено искане до прокурора, който е длъжен да се произнесе в тридневен срок (чл. 68, ал. 2 НПК).

Забраната за напускане пределите на страната се налага на обвиняем, спрямо който е повдигнато по надлежния ред обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Същата се налага от прокурора с постановление.

При наложена вече мярка обвиняемият може да напусне страната само с разрешение на прокурора. За целта той отправя писмено искане за издаване на такова разрешение, по което прокурорът се произнася в тридневен срок с мотивирано постановление (чл. 68, ал. 2 НПК).

Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд (чл. 68, ал. 3 НПК).

Съдебното производство протича в закрито заседание. За образуването му е необходима писмена жалба на обвиняемия или неговия защитник.

По жалбата съдът се произнася с определение, като мотивирано потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне страната за определен срок. Определението на съда не подлежи на последващо обжалване или протестиране. То е окончателно и следва да бъде незабавно изпълнено.

Когато необходимостта от налагане на забрана за напускане пределите на страната възникне в съдебната фаза на наказателното производство, същата се налага от съда, пред който делото е висящо (чл. 68, ал. 6 НПК). Той е и органът, който се произнася по искане на подсъдимия за разрешение за напускане на страната.