Мерките за неотклонение и в частност задържането под стража се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда - чл. 57 НПК.

І. Компетентен орган

Съгласно чл. 64 НПК компетентен да наложи мярка за неотклонение задържане под стража е съответният първоинстанционен съд. Кой съд е "съответен" се решава по всяко дело въз основа правилата за родовата подсъдност - чл. 35 НПК.

Последващото изменение на обвинението не опорочава процедурата и постановения от съответния съд акт, щом като този съд е бил компетентен според правилата на НПК към момента на произнасянето. Последващата промяна на подсъдността не може да заличи последиците от упражнения контрол.

Искането за вземане мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се прави от прокурора. То следва да бъде писмено и да съдържа доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, както и защо са налице основанията, визирани в чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 64, ал. 4 НПК. Не е необходимо цитирането или възпроизвеждането на посочените текстове, а подкрепени с конкретни фактически данни твърдения, че:

а) обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода" или друго по-тежко - горното се установява с постановлението за привличане на обвиняем, което задължително се представя по делото;

б) фактически данни, които сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Такива могат да бъдат доказателства за предишни осъждания, специфичен маниер за извършване на престъпление, липса на постоянен адрес и местопребиваване, множество висящи дела и пр.

в) съгласно чл. 63, ал. 2 НПК ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража опасността обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление е налице, когато:

1. обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив или повторно;

2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;

3. обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

Посочените обстоятелства се установяват със свидетелство за съдимост и постановление за привличане на обвиняем.

г) обективни данни, че обвиняемият е извършил престъплението, за което се иска налагането на мярката. Това обстоятелство се установява с протоколи за оглед, показания на очевидци, експертни заключения и други доказателства.

Искането за вземане мярка за неотклонение задържане под стража предполага образувано вече предварително производство, лице, привлечено като обвиняем по обвинение за конкретно престъпление и наличие на обективни доказателства за авторството на обвиняемия в извършеното престъпление.

В чл. 66, ал. 1 НПК е посочено самостоятелно основание за постановяването на задържане. То предполага неизпълнение на задълженията на обвиняемия, свързани с мерките за неотклонение и наличието на взета по-рано мярка за неотклонение, която е по-лека.

В ал. 3 на чл. 63 НПК е предвидено, че когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя. Когато това обстоятелство се установи на досъдебното производство прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стражав по-лека. В случая прокурора изменя мярката сам, без да се спазва процедурата за изменение на взетата мярка за неотклонение, предвидена в чл. 65 НПК, тъй като основанието за налагането й е отпаднало и на практика не е налице спор.

ІІ. Вътрешен ход на процедурата

Пред първоинстанционният съд производството е открито и състезателно. Съдът разглежда делото еднолично. В него участват прокурорът, обвиняемият и неговия защитник. Присъствието на обвиняемия е задължително. Задължение на прокурора е да осигури явяването му, като при нужда може до постанови задържане до довеждането му пред съда. Срока на това задържане е до 72 часа - чл. 64, ал. 2 НПК. Тази разпоредба отговаря на изискването на КЗПЧОС за своевременното "изправяне" на обвиняемия пред съда. Това задържане не винаги е необходимо. Преценката за това как ще осигури явяването на обвиняемото лице пред съдията е на прокурора, който е направил искането за задържане.

В производството по налагане на мярка за неотклонение задържане под стража, съдът може да приема представени от страните писмени доказателства.

По въпросите, предмет на разглеждане и решаване, последователно се дава думата за становище на прокурора, защитника и на обвиняемия. Съдията се произнася с определение след изслушване на гореспоменатите лица и след като се запознае с необходимите материали по делото.

Съдът постановява задържането, когато са налице някои от предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК. Определението се обявява на страните след изготвянето му в същото заседание и подлежи на незабавно изпълнение.

В същото заседание съдията насрочва делото за разглеждане от въззивния съд в срок, не по-дълъг от седем дни, в случаите на частна жалба или частен протест. Обжалването и протестирането на определението не спират изпълнението му. Когато съдът не е уважил искането за задържане и е наложил по-лека мярка - гаранция, се прилагат общите правила за гаранцията, като обвиняемият не може да бъде задържан до внасянето на същата. В случая не се касае за изменение на взета по-рано мярка, а за първоначално определяне на същата при условията на чл. 61, ал. 3 НПК, като определението за налагането й все още не е влязло в сила, за да може да се приложи чл. 64, ал. 9 НПК.

ІІІ. Ход на производството пред втората инстанция

Срокът за обжалване, респ. за протестиране, на определението е три дни. При обжалване или протестиране първоинстанционният съд в същото съдебно заседание, в което е постановил определението си, насрочва делото пред съответния въззивен съд в срок не по-дълъг от седем дни. Обжалването и протестирането на определението не спират изпълнението му.

В закона изрично не е предвидена размяна на книжа, но по общите принципи на процеса, необжалвалата страна следва да знае за пренасянето на делото пред въззивната инстанция, за да може да се подготви и да защити правата и интересите си. Ето защо частната жалба, съответно частния протест се представят в два екземпляра, единият от които се връчва на необжалвалата страна.

В производството пред въззивната инстанция участват прокурорът, защитникът и обвиняемият. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Съставът на съда е тричленен. В производството се изслушват последователно подалия жалбата (протеста) и след това другите участващи. Законът изрично не предвижда, но и не забранява представянето на писмени доказателства от страните. Ето защо няма пречка такива да бъдат представени.

Съдът се произнася с определение след изслушване на страните.

Съставът на съда от въззивната инстанция и първоинстанционния съдия, участвали в решаване на искането по мярката, независимо от насоката на постановения акт, не могат да участват в разглеждане на наказателното производство по същество - чл. 29, т. 1 НПК.

ІV. Срокове на задържането

В НПК са предвидени максимални срокове, както за задържане с цел осигуряване явяването на обвиняемия пред съда, така и за продължителността на самото задържане. В първия случай срока е 72 часа.

Съгласно чл. 63, ал. 4 НПК мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.

След изтичането на тези срокове, задържаният се освобождава незабавно с разпореждане на прокурора.

Мерките имат временен характер и е възможно да бъдат изменяни в течение на производството.

Задържането под стража е най-тежката мярка за неотклонение, която може да бъда наложена по отношение на обвиняем. Налагането й води до значително ограничаване на правата на обвиняемия и в частност правото му на свободно придвижване, гарантирано от чл. 35 от Конституцията на Република България. Това ограничаване винаги има временен характер. Контролът по фактическото изпълнение на мярката се извършва от органите на досъдебното производство.