Целта на разпита на обвиняем или свидетел пред съдия е да бъдат закрепени по убедителен начин обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство.

І.Разпит на обвиняем

В чл. 222 НПК е посочено, че когато органът на досъдебното производство прецени, че това е необходимо, разпитът на обвиняемия се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. Преценката на разследващия орган е суверенна и не подлежи на съдебен контрол. Той следва да изхождат от нея относно необходимите му доказателства, за да докаже обвинението и дали същите ще могат да бъдат събрани на съдебната фаза.

Ако прецени, че разпитът е наложителен, той отправя искане до съответния първоинстанционен съд или до първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. Той се определя според правилата на родовата подсъдност - чл. 35 НПК. Когато в резултат на извършено ново привличане по чл. 225 НПК се промени подсъдността на делото, закрепените пред съдия обяснения запазват доказателствената си стойност и могат да се ползват в съдебното производство. Това е така, защото целта на тези разпити е именно гарантиране достоверността на закрепените доказателства. Не така обаче стои въпроса ако към момента на провеждането на разпита е било ясно, че съдът не е бил компетентен да го извърши с оглед подсъдността на делата. Резултатите от така проведения разпит няма да могат да се ползват при постановяване на присъдата, защото не могат да се валидират доказателства, събрани от некомпетентен орган.

Законът не допуска възможността обвиняемият или неговият защитник да поискат разпита да се проведе пред съдия, защото "господар" на досъдебното производство е именно прокурорът.

Задължение на органа, поискал провеждането на разпит пред съдия, е да осигури явяването на обвиняемия пред съда.

Разпита се провежда в присъствието на защитник. Материалите по делото не се предоставят на съдията. Разпитът се извършва от органа, който го е поискал, а не от съдията. Започва с приканване на обвиняемия да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото (чл. 138 НПК). Следват въпроси, които се задават по правилата на чл. 277, ал. 3 и 4 НПК. Пръв задава въпросите си органът, привлякъл обвиняемия към наказателна отговорност и поискал провеждането на разпита пред съдия.

Съдията участва в разпита с оглед спазването на процесуалните изисквания за законосъобразност. Следи да не се задават неясни или навеждащи на определен отговор въпроси и дали не се оказва натиск на обвиняемия. Допуска или не определени въпроси, може да ги доуточнява, прецизира и т. н.

При провеждането на разпита участва секретар-протоколист, който съставя протокол при условията на чл. 128-130 НПК. Протоколът се прикрепва към делото, защото е част от доказателствения материал. Преди окончателното му оформяне той се предявява на страните за евентуални бележки, възражения или допълнения. Ако има такива, съдията допълва протокола и същия се подписва от участвалите лица.

ІІ. Особености при разпита на свидетел

Правилата за разпит на обвиняем важат и при разпита на свидетел по 223 НПК. Разликата е само в предпоставките за допускане на разпита, които следва да бъдат налице като фактически данни. Само преценката на органа на досъдебното производство, че показанията на свидетеля имат изключително важно значение за разкриване на обективната истина не подлежи на съдебен контрол.

Предпоставките са изрично посочени в чл. 223 НПК, а именно когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина.

Задължение на органа, поискал разпита е да осигури явяването на свидетеля, както и възможност на обвиняемия, респ. неговия защитник да присъстват при провеждането на разпита.

Разпита се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. Следственото дело не се предоставя на съдията. Доколкото няма особени правила, разпитът се провежда по правилата на съдебното следствие. Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от органа на досъдебното производство разпит на свидетел. Отказът се отразява в протокол, подписан от съответния орган, обвиняемия и защитника. В закона изрично не е уреден въпросът с евентуалния отказ на прокурора или на разследващия орган да уважи искането на обвиняемия или неговия защитник за провеждането на разпит пред съдия, но в чл. 281, ал. 4 НПК е предвидена възможността за прочитане на същите при условията на чл. 281, ал. 1, т. 1 – 5 НПК.

Законът придава важно доказателствено значение на разпита на обвиняем и свидетел пред съдия. Дадени само при тези условия показанията съставляват доказателства и са противопоставими на дадените в съдебно заседание. Условие за прочитането им на основание чл. 279 и 281 НПК беше същите да са били дадени пред съдия. Показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство могат да се прочетат по искане на подсъдимия или неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4 НПК.