Целта на изменението на мярката за неотклонение е да се даде възможност на лицето, срещу което е насочена, да защити своите права и законни интереси. Това изменение засяга действията не само на обвиняемия и неговия защитник, но и на прокурора.

За да се задвижи процедурата по изменението, законът предполага взета мярка "задържане под стража" на досъдебното производство, която се изпълнява. Не е предвиден определен срок за действие на взетата мярка. Ето защо обвиняемия има възможност още на следващия ден да поиска изменянето й в по-лека. Искането няма да бъде преждевременно още на следващия ден от задържането, ако са налице предпоставките, визирани в чл. 65, ал. 6 НПК, т. е когато се касае за внезапно влошаване на здравословното състояние на обвиняемия. То няма да бъде преждевременно и в случай, че обвиняемият е убеден, че при задържането му е допусната съдебна грешка.

Няма законова пречка съдията, взел мярката "задържане" да осъществява и последващ съдебен контрол. В случая контролът се отнася не до самото решение на съдията, а до наличието или липсата на нови обстоятелства, които правят взетата мярка незаконосъобразна или прекомерна, с оглед наличните по делото данни.

І. Вътрешен ход на производството пред първата инстанция

Изменението на взетата мярка за неотклонение "задържане под стража" е единствено в правомощията на съда. Искане за това може да направи обвиняемият, респ. неговият защитник. Искането се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда. Искането трябва да бъде мотивирано, с конкретно посочване на обстоятелствата, налагащи изменението на мярката.

Компетентен да го разгледа е съдията от първоинстанционния съд. Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда. Производството е открито и състезателно. Задължително е участието на прокурор, защитник и обвиняем. Делото може да се разгледа и в отсъствие на обвиняемия, ако същия заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини - чл. 65, ал. 3 НПК.

Предмет на преценка и обсъждане в това производство са всички обстоятелства, които са свързани със законността на задържането. В случая не става въпрос обаче за последващо производство, контролиращо осъщественото веднъж по същия предмет, от същия съд. Преценката за законността на задържането следва да се отнесе не към момента на вземане на мярката, а към момента на искането за нейното изменяне. С други думи предмет на обсъждане в това производство са наличието или липсата на конкретни обстоятелства, които обаче са настъпили след влизане в сила на задържането. В противен случай би се обезсмислил осъществения от по-горната инстанция съдебен контрол върху наложената мярка.

По искането съдията се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебно заседание. При потвърждаване на задържането, първоинстанционният съдия може да определи срок от влизане в сила на определението, в който ново искане по мярката е недопустимо, освен при внезапно влошаване на здравословното състояние на обвиняемия. Този срок не може да бъде по дълъг от два месеца.

В същото заседание съдията задължително насрочва делото за разглеждане от въззивната инстанция в срок не по-дълъг от седем дни в случай на частна жалба или частен протест. Срокът за обжалване, респ. протестиране е тридневен. Ако след изтичането му определението не е обжалвано, то се изпълнява незабавно, независимо в чий интерес е постановено. Ако е подаден протест, който е в интерес на обвиняемия, определението не се изпълнява.

ІІ. Ход на производството пред въззивната инстанция

В производството пред въззивната инстанция участват прокурорът, защитникът и обвиняемият. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия и когато същия заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

Съставът на съда е тричленен. В производството се изслушват последователно подалият частната жалба, респ. частния протест и след това другите участващи. Законът изрично не предвижда, но и не забранява представянето на писмени доказателства от страните. Ето защо няма пречка такива да бъдат представени.

Съдът се произнася с определение след изслушване на страните. Същото се обявява на страните.

Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.

Съдебният контрол върху задържането под стража е вид гаранция за правата на обвиняемия. Това е така, тъй като в случая съда се явява независим орган, който не е обвързан с обвинението.