І. Предпоставки за постигане на споразумение

На първо място прилагането на споразумението зависи от вида на делата. В чл. 381, ал. 2 НПК е посочено, че по определена категория дела споразумението е абсолютно недопустимо - това са делата по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс.

За останалите престъпления споразумението е допустимо, но не задължително. Това е и основната му отлика от института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което се прилага задължително при наличие на предвидените в закона предпоставки.

Втората предпоставка за прилагане на споразумението е възстановяването или обезпечаването на причинените от престъплението имуществени вреди. Това е така, защото една от целите на споразумението е защитата на интересите на пострадалия от престъплението. Именно грижата за пострадалия изисква предварително изпълнение на това условие. Законодателят се отнася безразлично към волята на пострадалия - дали желае или не възстановяване на вредите. По този начин не се налага същият да чака приключването на производството, за да бъде обезщетен за претърпените имуществени вреди. Още повече, че понякога към момента на влизане на присъдата в сила обезщетението се е "обезценило" или длъжникът се е оказал неплатежоспособен, или пък се е укрил.

Условие за прилагане на споразумението е възстановяването или обезпечаването на причинените от престъплението имуществени вреди, защото именно те се отнасят към определени състави на НК. Неимуществените вреди никога не са съставомерни. Тяхното установяване винаги е свързано с допълнителни усилия за изясняване на обстоятелства извън състава на престъплението. Това обаче не означава, че със споразумението се вреди на пострадалия, претърпял неимуществени вреди. Тъй като споразумението значително съкращава производството по делото, пострадалият може да предяви иска си по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в един по-ранен етап.

Споразумение могат да поискат прокурорът и защитникът, но не и обвиняемият. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, такъв му се назначава от съответния първоинстанционен съд. С така назначеният защитник прокурорът обсъжда споразумението. Служебният защитник се назначава от съда. Пострадалият и неговите наследници са изключени от кръга на правоимащите лица, които могат да искат прилагане на споразумение. Това не ограничава техните права, а е направено с цел бързина на производството. Обвиняемият не участва в обсъждането на споразумението не само защото няма нужната квалификация, но и защото то не бива да се превръща в един своеобразен "пазарлък" между обвиняем и обвинител.

Следваща предпоставка е постигането на съгласие по въпросите, посочени в чл. 381, ал. 5, т. 1-6 НПК, а именно:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;

3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;

5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;

6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателно производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.

НПК установява изрична писмена форма на споразумението. То се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението последен, ако е съгласен с него. По този начин окончателно се преценява и неговата воля, защото именно върху него ще рефлектират последиците от споразумението.

На следващо място споразумението трябва да съдържа изричен отказ на обвиняемия от съдебно разглеждане на наказателното дело. Обвиняемият трябва да декларира, че се отказва от правото си да бъде съден по традиционната процедура, преминаваща през всички възможни стадии на наказателния процес. Така се реализира и идеята на законодателя за разтоварване на съдебната система. На практика това се постига с декларация.

Съгласно чл. 381, ал. 5 НПК със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Тази законова разпоредба в значителна степен ще стимулира обвиняемия да възстанови причинените с деянието вреди, като в замяна на това със споразумението може да му се определи наказание при условията на чл. 55 НК, без да са налице предпоставки за това.

Съгласно чл. 381, ал. 7 НПК когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията. В такъв случай, ако съдът го одобри, същия състав на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 НПК, няма право да разглежда делото по същество, защото вече се е произнесъл по фактите и обстоятелствата, предмет на делото и има изградено становище по тях.

Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилагат чл. 23 и 25 от Наказателния кодекс - чл. 381, ал. 8 НПК.

ІІ. Производство пред съда по одобряване на споразумението

С изготвянето на споразумението не се прекратява наказателното производство. То представлява само предложение до съда за решаване на делото по същество и приключване на процеса без да се спазва пълната съдебна процедура. Споразумението поражда правните си последици едва след одобрението му от съда.

Съдът осъществява контрол за законосъобразност, като се запознава с делото и с предлаганото споразумение. Ето защо, съгласно чл. 382, ал. 1 НПК, незабавно след като се изготви, споразумението се внася в съответния първоинстанционен съд заедно с делото. Задължение на съда е да го насрочи в 7 дневен срок.

В съдебното заседание участват прокурорът, обвиняемият и неговият защитник. Съдът заседава еднолично в открито заседание.

В НПК са предвидени няколко въпроса, които съда задължително задава на обвиняемия, а именно: признава ли се за виновен, разбира ли обвинението срещу себе си, наясно ли е с последиците от споразумението, съгласен ли е с него и доброволно ли го подписва.

Съдията може да предлага промени в споразумението, които обсъжда с прокурора, и защитника. Последен се изслушва обвиняемият.

Съдържанието на окончателното споразумение се вписва във водения по време на съдебното заседание съдебен протокол и се подписва от прокурора, защитника, и от обвиняемия, респ. уличения.

Съдът одобрява споразумението с определение. За постигането му се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.

ІІІ. Постигане на споразумение пред съда

С цел разтоварване на съдебната система, законодателят е предвидил и възможност споразумение да бъде постигнато и в съдебната фаза на процеса, т. е. пред първоинстанционния съд, който разглежда делото - чл. 384, ал. 1 НПК. Предпоставките за постигане на споразумение пред съда са същите, както и за постигането му на досъдебното производство, но НПК въвежда и две допълнителни изисквания. Първото от тях е да не е приключило съдебното следствие. Причината за това е, че след този етап страните анализират събрания доказателствен материал, правят обосновани предположения по въпросите, решавани с присъдата, подсъдимият изразява окончателното си отношение към обвинението и т. н.

Второто изискване на закона е да има съгласие на всички страни за прилагане на споразумението. В досъдебното производство се изисква съгласието само на прокурора, защитника, обвиняемия или уличения. Господар на това производство е именно прокурорът. В тази фаза на производството нещата стоят по различен начин. Тук прокурорът не е господар, а страна, при това напълно равнопоставена на останалите. Ето защо, за постигане на споразумението, се изисква съгласието на всички конституирани в производството участници. С други думи, в обсъждането на споразумението вземат участие претърпелият неимуществени вреди граждански ищец, гражданският ответник и частният обвинител, ако са били конституирани в него.

Определението на съда, с което се одобрява споразумението има последиците на влязла в сила присъда. То решава въпросите окончателно и не подлежи на обжалване. То подлежи на контрол само по реда възобновяването на наказателни дела по Глава XХХIII от НПК.

Ако при изготвяне на споразумението се установи, че деянието е извършено при условията на чл. 68, ал. 1 НК, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание - чл. 383, ал. 2 НПК. В НПК е предвидено, че когато изготвеното споразумение се отнася за престъпление, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 НК, отложеното наказание не се изтърпява. Става въпрос за случаите, когато в изпитателният срок деецът извърши друго престъпление при форма на вината непредпазливост.