І. Принудителни медицински мерки

Лицата, извършили общественоопасни деяния в състояние на невменяемост или тези, които са изпаднали в такова състояние преди постановяване на присъдата, се нуждаят от особено внимание. От една страна осъщественото от тях е общественоопасно, като нерядко и самото им заболяване е източник на обществена опасност, а от друга страна това са болни хора и всяко съвременно общество трябва да полага грижи за тях.

Ето защо законът е предвидил, че същите не могат да носят наказателна отговорност за постъпките си, но спрямо тях съдът налага принудително лечение, което има за цел от една страна да излекува болния, а от друга - да предпази обществото от бъдещи общественоопасни прояви.

І. Видове принудителни медицински мерки

Видовете принудителни медицински мерки са посочени в чл. 89 НК. Те се отличават по между си най-вече по степента на изолация на лицето, спрямо което се налагат. Принудителните медицински мерки са:

а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение в психо-неврологичен диспансер;

б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение;

в) принудително лекуване в специална психиатрична болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологично заведение.

Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологично заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.

Принудителното лекуване в специална психиатрична болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.

Същност на производството

Производството по налагане на принудителни медицински мерки има две фази - досъдебна и съдебна. Прокурорът възлага на разследващия орган да изследва поведението на лицето преди и след извършване на деянието, представлява ли това лице опасност за обществото и с това слага началото на досъдебната фаза. За тази цел следователят задължително назначава съдебно-психиатрична експертиза. След приключване на проверката, следователят изпраща събраните материали със заключение на прокурора. Ако се установи, че лицето е вменяемо, производството се прекратява с постановление. Ако прокурорът прецени, че резултатите от извършената от следователя проверка са недостатъчни, той може да разпореди допълнителна проверка с конкретни указания, които са задължителни за следователя. Досъдебната фаза на производството приключва с внасяне в съответния съд от страна на прокурора на предложение за налагане на принудителни медицински мерки. Прокурорът прави такова предложение, когато в резултат на извършената проверка установи, че лицето страда от психично заболяване, водещо до невменяемост или до разстройство на съзнанието, което му пречи да разбира и ръководи постъпките си и с оглед на степента на заболяването и поведението му преди, по време и след извършване на деянието, представлява обществена опасност, която налага настаняването му за принудително лечение.

Компетентен да направи такова предложение е районният прокурор, а в случаите по чл. 448 НПК - окръжният прокурор.

Предложението се внася в съответния районен съд по местоживеенето на лицето, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода от окръжният прокурор по местоизтърпяване на наказанието (по чл. 448 НПК) - в окръжния съд по местоизтърпяване на наложеното наказание. След образуване на делото се определя съдия-докладчик, който проверява дали са налице условията за разглеждане на делото в съдебно заседание и, ако е така го насрочва в тридневен срок от постъпване на предложението. За насроченото в съдебно заседание дело се призовават лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, неговите родители, настойникът или попечителят му и пострадалият. Задължително е участието на прокурор и защитник. Лицето, чието настаняване се иска може и да не присъства, ако здравословното му състояние не позволява това. На това заседание съдът задължително изслушва и заключението на експерт-психиатър.

Съдът се произнася еднолично с определение, което подлежи на въззивно обжалване и протестиране в седемдневен срок.

Въззивната инстанция може да потвърди наложеното лечение, ако същото е законосъобразно, обосновано и мотивирано. В случай, че го отмени - въззивният съд решава делото по същество.

 Срок на принудителното лечение

Срокът, през който ще се прилага принудителното лечение, не се определя при постановяването му, но съдът е длъжен да се произнесе след шест месеца, дали то ще бъде продължено, заменено или отменено.

Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лечение.

Принудителното лечение се прекратява от съда, когато неговото продължаване повече не е необходимо.

Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лечение - чл. 92, ал. 1 НК.

Когато е наложено наказание без лишаване от свобода, принудителното лечение се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим.