Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 57 НПК). Съгласно чл. 62 НПК домашният арест представлява забрана за обвиняемия да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.

I. Компетентен орган

Съгласно чл. 62, ал. 2 НПК мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по правилата за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража – чл. 64 и 65 НПК.

Компетентен да наложи мярка за неотклонение домашен арест е съответният първоинстанционен съд. Кой съд е съответен се решава по всяко дело въз основа на правилата за родовата подсъдност - чл. 35 НПК.

II. Вътрешен ход на процедурата

Началото на процедурата по налагане на мярка за неотклонение домашен арест се поставя с искане на прокурора до съответния съд. Искането за налагане на мярка за неотклонение домашен арест следва да бъде в писмена форма. Определянето на мярка за неотклонение домашен арест предполага образувано предварително производство, привлечено като обвиняем лице по обвинение за конкретно престъпление и наличие на обективни доказателства за участие на обвиняемия в престъплението.

На съда е предоставена само дейността по определяне на мярката за неотклонение домашен арест. Въпросът дали ще се предоставя или не следственото дело на съда не е уреден законодателно. Следва да се приеме, че органите на досъдебното производство не могат да не уважат искането на съдията да получи следственото дело и да се запознае с него. Когато отделни доказателствени средства могат да се представят без затруднение, наред с другите необходими документи - постановление за привличане на обвиняем, свидетелство за съдимост и т. н., представянето на цялото дело би се оказало ненужно. Във всички случаи, когато делото се предоставя на съда, то следва да бъде прошнуровано, прономеровано, запечатано и да е направен опис на съдържащите се в него материали. Делото се изпраща на съответния съд с придружително писмо, в което по възможност също трябва да бъде направен опис, от който да е видно колко и какви са представените материали.

Съдът разглежда делото еднолично в открито и състезателно производство, в което участват прокурорът, обвиняемият и неговия защитник. Присъствието на обвиняемия е задължително. Задължение на прокурора и разследващия орган е да осигурят явяването му, като при нужда могат до постановят задържане до довеждането му пред съда. При необходимост прокурорът може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда. Съставът на съда е едноличен. Допустимо е представянето на доказателства.

По въпросите, предмет на разглеждане и решаване, последователно се дава думата за становище на прокурора, защитника и обвиняемия. Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато са налице основанията по чл. 63, ал. 1, а ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека. След като се запознае с материалите по делото и изслуша гореизброените лица съдията се произнася с определение, което се обявява на страните сред изготвянето му в същото заседание и подлежи на незабавно изпълнение. В същото заседание съдията насрочва делото за разглеждане от въззивния съд в срок, не по-дълъг от седем дни, в случаите на жалба или протест.

Срокът за обжалване и протестиране на определението е тридневен. В производството пред въззивната инстанция участват същите лица. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Съставът на съда е тричленен. В производството се изслушват последователно подалия жалбата (протеста) и след това другите участващи. Законът изрично не предвижда, но и не забранява представянето на писмени доказателства от страните. Ето защо няма пречка такива да бъдат представени. Съдът се произнася с определение след изслушване на страните. Това определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване или протестиране.

Няма пречка при наличие на основание за това да се поиска изменение на взетата мярка за неотклонение.

Налагането на мярка за неотклонение домашен арест води до ограничаване на правата на обвиняемия и в частност правото му на свободно придвижване, гарантирано от чл. 35 от Конституцията на Република България. Това ограничаване винаги има временен характер. Контролът по фактическото изпълнение на мярката се извършва от органите на досъдебното производство.

Нарушаването на задълженията по мярката може да стане основание за налагане на следващата по тежест мярка - задържане под стража.